Описание
Магданоз (Petroselinum crispum) е светлозелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил.
Като подправка се използват два вида – къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
Магданозът е студоустойчиво растение. Семената никнат и при 2 градуса над нулата, а младите поници понасят повече от минус 9 градуса. Възрастните растения спокойно презимуват под снега. Затова може да се засява и в късна есен и през ранна пролет. Но растението е светлолюбиво. Ако се отглежда на сенчесто място, растежът се забавя, листата пожълтяват, а което е по-важно – ароматът намалява. Магданозът е влаголюблишо растение. Липсата на влага забавя никненето. Затова ранната сеитба през пролетта, когато има достатъчно влага, гарантира получаването на добър добив. Излишъкът на вода в почвата влияе отрицателно.
В някои Северни български диалекти магданозът се нарича мерудия. В Ловешка и Търновска област се ползва масово думата мерудия. Думата магданоз почти не се използва и дори голяма част от населението не знае, че магданоз и мерудия е едно и също.
Магданозът може да се отглежда на почви, които не образуват кора и които имат достатъчно хранителни вещества и влага. Не понася тежките уплътнени и със слаба водопропускливост почви. Не понася и торенето с пресен оборски тор. За предшественици предпочита окопните култури, които са били богато наторявани. Добре вирее и след бобовите култури, които обогатяват почвата с азот. Минерални торове се внасят веднъж преди сеитбата и през вегетацията.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Parsley
