Описание
Розова Йонотера (speciosa) е Многогодишно тревисто растение. Намира се в българската литература още назована по бабешки – Пупалка, Вечерна Иглика или Летовниче. Независимо, че се води краткоживеещо, то се разраства доста бързо вегетативно, освен това се и самозасява, така че на практика е доста дълговечно и може да бъде даже инвазивно. Много често в България се среща на предните лехи на къщите успредно към улицата. Ако намерите такова място ще се насладите лятото на една уникална картина в която цялата леха е обаграна в розово поради инвазивният характер на Йонотерата. Засадете Розова Йонотера в градината в двора на цветни петна или като бордюр по къщата или блока на слънчева диспозиция, няма да сгрешите. Очарователният и характер привлича погледите през цялото лято докато цъфти, също така може да я комбинирате с Жълта йонотера, която пак изглежда впечатляващо
Родина на Йонотера е южните американски щати, Мексико. Леторастите са полегнали, има плитко разположено и разклонено подземно коренище. Листата са дълговати, леко назъбени по края. Цветовете, подобни на чашка, те са доста едри. Плодът е суха фунийка с много дребни семена. Розовата йонотера призимува успешно в нашите географски условия, дори и във Северна България.
Розова йонотера цъфти почти цяло лято – от юни до края на явгуст. Цветовете и се отварят привечер и се затварят, когато ги напече обедното слънце. Те са събрани по няколко в съцветие, с диаметър 5 см, розови на цвят с жълт прашец. Височината и стика до 40см., а широчината до 50см. във формата на много нисък храст.
Отглежда на слънчево място, неутрална и задължително добре дренирана почва. Сухоустойчиво и непретенциозно растение. Понякога е инвазивна и се налага да се ограничава. Използва се в самостоятелни цветни петна или смесени цветни бордюри. Гледката от която, остава като спомен през времето, във всеки, уцелил момента да и се наслади.
https://en.wikipedia.org/wiki/Oenothera_speciosa
https://www.rhs.org.uk/Plants/99748/i-Oenothera-speciosa-i/Details
