Описание
Червена Калина (Viburnum Opulus Roseum) прнадлежи към сем. Бъзови. Червената калина е широко разпространен храст из цялата страна. Среща се по влажните и сенчести места, край потоци, в покрайнините на горите. Висок и закръглен листопаден храст. Листата са разположени на къси дръжки, три до петделно дланевидно нарязани. Те са тъмнозелени и блестящи през вегетацията и се багрят в червено през есента. Съцветията са щитовидни, цветовете – бели. Тази калина е повсеместно разпространа в нашите планини. Освен у нас, червената калина е разпространена в почти цяла Европа. Напълно зимоустойчиво растение.
Червена Калина съществува в два вида – едроплодна и дребноплодна. На височина храстът или малкото дръвче може да достигне до около 2 м. височина. Младите й клонки са покрити с власинки. Кората й е сива или тъмнокафява, много грапава при старите разклонения и гладка при новите. Още от земята растението се разклонява.
Листата са едри, назъбени, отдолу влакнести. Цветчетата са малки и бели, събрани в плоски щитовидни съцветия. Цъфти през май-юни. Най-външните цветове са безплодни, с плоско венче, няколко пъти по-едри от вътрешните, които са звънести. Червената калина цъфти през май и юни.
Плодовете са малки, червени, сочни, топчести, лъскави, с малка костилка, на гроздове. Узряват през септември-октомври, но се задържат дълго време след опадане на листата – понякога до февруари на следващата година. Берат се когато са в пълна зрелост. Много са сочни и лесно се смачкват, затова китките се отрязват с нож или ножица и се поставят в плитки кошници.
След падането на сланите и настъпването на силните студове плодовете измръзват, но не се повреждат. Това подобрява вкусовите им качества. Горчивината им намалява. Презрелите и осланените плодове са по-подходящи за преработване, особено за приготвяне на вино.
Добре се развива на слънце или лека полусянка, върху свежи почви. Бързорастяща е. Резитби се налагат рядко с цел оформяне короната.
https://en.wikipedia.org/wiki/Viburnum_Opulus
