Описание
Шибой (Cheiranthus) – аромат и елегантност, с хармонична форма и красиви багри – шибоят отдавна се е утвърдил като едно от най-обичаните градински цветя. Като културно растение се отглежда от 1570 година. Той принадлежи към семейство Кръстоцветни, което го прави близък роднина на зелето.
Шибой (Cheiranthus), наброява около 50 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти, разпространени в Средна Европа, Средиземноморието, Азия и Африка.
Стъблата на шибоя са изправени, високи 20-80 см, разклонени. Цветовете са прости или кичести, много ароматни, събрани в гъсти четковидни или класовидни съцветия с различна големина и форма. Окраската им е розова, бяла, лилава или жълта. Простото цветче има 4 венчелистчета и увяхва за 4-5 дни, а кичестото има до 70 венчелистчета и запазва свежестта си 20 дни.
Сроковете на цъфтеж са различни в зависимост от сорта шибой – някои зацъфтяват през пролетта, а други – от средата на лятото до късна есен, началото на цъфтежа за едни сортове е 50-70 дни след покълване на растенията, а за други – чак на втората година. Семената се засяват обикновено през април. Зле понася пресаждането, така че най-добре е да се сее на постоянно място.
Шибоят е непретенциозен, развива се добре в най-разнообразни условия, стига влажността на почвата и въздуха да е достатъчна. Все пак предпочита откритите слънчеви места. Чувствителен е към водата – както задържането й, така и продължителното засушаване може да бъде пагубно за него. Почвата трябва да е лека, плодородна, песъчлива, добре дренирана, с неутрална или основна реакция.
Изискан и много декоративен, шибоят придава стил на цветните лехи. Но най-атрактивното му качество е неговият аромат. Той се засилва с вечерта, което го прави фаворит в близост до пейки, беседки и тераси. Развива се добре и на балкона. Поставени във ваза, цветовете на шибоя се запазват до 10 дни, изпълвайки с аромата си цялата къща.
https://en.wikipedia.org/wiki/Erysimum_cheiri
