Описание
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти. Тя произхожда от района на Средиземноморието.
Лавандула е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина. Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди. Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10 – 18 кг мед. Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.
Кореновата ситема е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0 – 40 см, но скелетните корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и диаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите – тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника – с два дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо.
Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. Възрастните растения издържат температури до –30 °С. Не понася прекомерна влага в почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Lavandula
