Описание
Мирта (Myrtus communis) представлява вид цъфтящо растение от семейство Миртови (Myrtaceae). Билката се открива в Южна Европа, Северна Африка, Западна Азия и Индийския субконтинент. Разпространението й стига до Южна Америка, Северозападна Хималая и Австралия. Може да бъде открита в Иран.
Мирта е ароматен, вечнозелен, многогодишен храст или мини дърво, растящо до 5 метра на височина. Стъблото е добре разклонено, гъсто покрито с вечнозелени листа. Те са дълги от 2-5 до 6 см., тъмнозелени и блестящи, съдържащи ароматно етерично масло. Растат срещуположно по клончетата. Биват яйцевидни до ланцетни, лъскави тъмнозелени, силно ароматни при размачкване между пръстите. По форма наподобяват листата на лавровото дърво. Миртата има здрави клонки, покрити с червеникаво-кафява кора. Цъфти с малки, кремавобели цветчета, съставени от 5 венчелистчета и златисти тичинки. Плодът представлява зрънце, ягодообразно, лилаво-черно, със силен аромат. Той е с диаметър около 8 мм. и има горчив преди и сладък след узряване вкус. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски плодни органи) и се опрашва от пчели.
Миртата може да се отглежда като стайно растение и култивиран вид. За своето развитие предпочита добре дренирана почва. Мирта е силно устойчива на суша и се нуждае от малко до умерено количество вода. Не може да расте на сянка. Обича слънчеви места. Толерира морска експозиция. Тя расте диво по средиземноморския район, но също така е култивирана на много места там.
Тя има наличие на жлези, съдържащи етерични масла, в листата, плодовете и цветята. разпространен в средиземноморския регион, видът е един от най-важните вечнозелени храсти там. В Италия тя расте по бреговете и по вътрешните хълмове и е изобилна особено на островите, където представлява един от най-характерните видове. Във Византия според от миртови плодове се е правело специално вино. Има сведения, че тръненият венец на Исус Христос е бил направен от счупени клони Мирта.
