Описание
Плачеща върба (Salix Babylonica) принадлежи към род Salix и достига височина 10-12 м. Има широка корона, с тънки и дълги, провиснали до земята голи клонки. Листата са продълговати със заострен връх, дължината им е 8-16 см. Цъфти през март-април, малко след като се разлисти.
Родина на върбите е Централна Азия, но добре се развиват и у нас 14-15 вида, които достигат размер на дърво. Те са бързорастящи, но не дълговечни.
Внимание заслужава златистожълтата плачеща върба (Salix babylonica). С чадърестата си, гъвкаво приведена, почти докосвайки земята корона, тя може да бъде чудесен акцент за по-големи градини.
Обича влажните и дълбоки почви и е много светлолюбива. Освен това предпочита по-умерен и мек климат. Върху блестящите голи клони последователно са наредени тесните дълги листа, които на връхната страна са тъмнозелени, а на обратната сиво-зелени и назъбени по края.
Семената са дребни, тъмнозелени до кафяви. Макар че са снабдени с мъхести власинки и много лесно се пренасят от вятъра и птиците, те за няколко дни загубват своята кълняемост.
Видът е студоустойчив. Недостатък е крехкостта на дървесината, което води до счупването на клони в следствие на бурни ветрове или снежни натрупвания. привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от вятъра.
Най-добре се развива на влажни почви в близост до потоци, реки и заблатени местности. Много красиво дърво, което се използва от много градинари при озеленяването на дворове. Има гъста коренова система с много разклонения, които се заплитат в почвата и предпазват брега на реката от оронване. От младите върбови клонки се получава едно вещество, наречено салицил, от което се получава аспиринът
https://bg.wikipedia.org/wiki/Salix_Babylonica
