Описание
Юниперус Андора (Juniperus Andora) родината на тази хвойна е остров Винал-Навен, Мейн. Среща като стелещ се вечнозелен храст. На височина достига до 1 м, но хоризонтално може да покрие доста по-голяма площ. Кората е червеникавосива. При смачкване младите клонки издават силна миризма.
Юниперус Андора е вeчнoзeлeн иглoлиcтeн xpacт, пoчвoпoкpивeн cъc червено-зeлeнa бaгpa. Toвa дeкopaтивнo иглoлиcтнo e чyдecнo peшeниe зa дeкopaция нa вcякaкви зeлeни плoщи и пpocтpaнcтвa. Cтyдoycтoйчив, cyxoycтoйчив, издpъжлив и вeчнoзeлeн вид, пoнacящ пoдpязвaнe. Heвзиcкaтeлeн вид oтнocнo пoчвeни ycлoвия и мecтoпoлoжeниe. C виcoчинaтa cи дo 40cм. и дo 2м нa шиpинa e идeaлeн избop зa вceки двop. Пoдxoдящo e зa aлпинeyми и пapкoвo oзeлeнявaнe, дeкopaтивни гpyпи, зa бopдюpи и т.н..
Семената узряват за един вегетационен период. Дървесината на миризливата смрика е ядрова, теснослойна и много трайна. Стопанското й значение е малко, тъй като расте бавно и размерите, до които достига, са недостатъчни за практическо приложение, освен за покриване на площи с които да спрем появата на плевели в градината, понеже тя е изключително компактно растение и когато порасне нейните леторасли се впиван едно в друго.
Повече се цени заради декоративните й качества и защитните функции, които може да изпълнява по стръмни склонове. Ареалът на смриката е обширен.
Повечето хвойни обичат слънчевото изложение, но има и сортове, които виреят добре на сянка или полусянка. Вирее на бедни почви – каменисти, сухи терени, но има необходимост от слънце. Растежа й е бавен. Той обхваща планините на Южна и Средна Европа, Мала Азия, Кавказ и Сибир. В България се среща в Средна Стара планина и в Рила, където расте на малки групи.
В иглиците на миризливата смрика се съдържа отровното етерично вещество „сабинол“!
Хвойните са издръжливи в градски условия и затова се използват и при озеленяване на кръстовища и крайпътни обекти, където обикновено замърсяването на въздуха е доста по-голямо.
https://bg.wikipedia.org/Juniperus
https://www.rhs.org.uk/Juniperus
