Описание
Целина (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и моркова – Сенникови (Apiaceae). Целината Има набраздени листа с височина 20-40 cm. Коренът е с жълтеникава до кафяво-червеникова кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август.
Целината се засажда и отива на постоянно място в градината през юни. Предварително почвата трябва да е подготвена добре. Целината е студоустойчиво растение. Понася понижаване на температурата до -5 градуса. Развива се добре при умерени температури. Има големи изисквания към почвената и въздушната влага, нуждае се от напояване. трябва да се засажда на дълбочина, на каквато е била в разсадната леха. По-дълбокото (със закриване на вегетационния връх) или по-плиткото засаждане влошават качествата на кореноплодите. Подходящи за отглеждане на целината са структурните песъчливо-глинести водозадържащи почви. Изисква от предшественика (домати, пипер, краставици) да е торен обилно с оборски тор. Целината се засажда на ниски фитарии на разстояние 50 см между редовете и около 40 см между растенията в реда. Засадените растения се поливат веднага с течаща вода. Кервиза се среща по черноморието като дива целина.
Целина се яде като зеленчук. В Северна Америка се използва хрупкавата дръжка на растението като бърз снакс между храненията. В Европа листата се използват като овкусител в супи и яхнии или сушени билки. Целината, лукът и чушките са “Светата Тройца” в кухнята за супи и яхнии. Листата се използват при готвене, за да добавят мек и пикантен вкус към храните, подобен на малко по-мек на лютивост от черният пипер. Листата от целина са подходящи като сушена подправка към пържена или печена риба, както и меса, както и към супи и яхнии.
