Описание
Юниперус Тамарикс / Juniperus (Tamariscifolia) е вид испанска хвойна има променлив хабитус, но най-често се среща като стелещ се вечнозелен храст. На височина достига до 1 м, но хоризонтално може да покрие доста по-голяма площ. Кората е червеникавосива. При смачкване младите клонки издават силна миризма.
Юниперус Тамарикс има листа люсповидни, ромбични или ланцетно-ромбични, със заострен и бодлив връх. Те са дълги 1-2 мм и са наредени по клонките срещуположно. Срещат се и игловидни листа с дължина около 1 см главно при млади растения или по долните клонки на по-възрастните. Горната им страна е леко вдлъбната, с двойна белезникава линия, а долната е изпъкнала.
Генеративните органи са разположени еднодомно или двудомно. Женските са сферични зърна с диаметър около 6 мм и синьо-кафяв цвят.
Семената узряват за един вегетационен период. Дървесината на миризливата смрика е ядрова, теснослойна и много трайна. Стопанското й значение е малко, тъй като расте бавно и размерите, до които достига, са недостатъчни за практическо приложение.
Повече се цени заради декоративните й качества и защитните функции, които може да изпълнява по стръмни склонове. Ареалът на миризливата смрика е обширен.
Повечето хвойни обичат слънчевото изложение, но има и сортове, които виреят добре на сянка или полусянка. Вирее на бедни почви – каменисти, сухи терени, но има необходимост от слънце. Растежа й е бавен. Той обхваща планините на Южна и Средна Европа, Мала Азия, Кавказ и Сибир. В България се среща в Средна Стара планина и в Рила, където расте на малки групи.
В иглиците на миризливата смрика се съдържа отровното етерично вещество „сабинол“!
Хвойните са издръжливи в градски условия и затова се използват и при озеленяване на кръстовища и крайпътни обекти, където обикновено замърсяването на въздуха е доста по-голямо. Не бива обаче да се забравя редовното поливане, да е възможно оцеляването на хвойната в утежнена среда.
https://bg.wikipedia.org/Juniperus
